E3 - 11. Орлово гнездо - Добрила

Станахме доста късно, може би към 9 ч., нещо абсолютно необичайно за нас. Бяхме си поотпочинали много добре. Навън слънцето понапичаше, беше много приятно. Никой не бързаше за никъде.

Марко търси обхват, на фона на Купена, който е в мъгла

Бай Наско ни направи панирани филийки, пихме по кафе, препичахме се и хич не ни се тръгваше. Появиха се двойка туристи, побъбрихме си и вече бе крайно време да тръгваме, 11 ч. бе станало. Направихме си обща снимка пред заслона и потеглихме.

Пътят ни за днешния ден може условно да се раздели на две части. Първата е до х. Дерменка, а втората от там до х. Добрила. Първата част е много приятно билно ходене, с множество обзорни гледки.

Малко преди Дерменка, трябваше да минем през стадо крави, които ни бяха точно на пътя. Дюк много им се ядоса и започна да ги лае и гони. Повечето се изплашиха и се разбягаха, но имаше една, която май не разбра намеренията му от първия път. Започна упорито да я гони, а тя направо се видя в чудо. Тази случка много ни развесели. Ето я и х. Дерменка:

Тъй като не си бяхме запазили места на Добрила, а за там наплива е голям, беше добре да го направим. Все пак беше събота, а до там се стига сравнително лесно, използвайки лифта от Сопот. Проблемът беше, че на телефоните, които имахме, никой не отговаряше. Марко реши да отиде до Дерменка, за да попита за актуален телефон на Добрила, а ние си направихме кратка почивка. Върна се след малко, беше запазил места. Втората част от пътя беше предимно изкачване, първоначално в хубава букова гора: 

След известно време излязохме на гола поляна, с колова маркировка. Най-високата точка от днешния маршрут - връх Гердектепе (1680 м) реших да го изкача, а останалите го подсякоха и тръгнаха да търсят геокеш. На върха видях и поредния боровинкаджия. Хижа Дерменка се виждаше в далечината. Покривът й, боядисан в бяло, червено и зелено ясно си личеше отдалече. На снимката обаче не си личи толкова добре. Хижата е в ляво.

Гледка от Гердектепе, назад към х. Дерменка

След известно спускане в смърчова гора видях Митака. Почиваше си на една седловина, покрита с хвойна и чакаше останалите. След малко се появиха Камен и Дюк. Марко и Ива се позабавиха, не могли да намерят кеша. През това време се появи едно овчарско куче, на което Дюк много се ядоса и изгони набързо. Добрила не беше хич далеч. Притеснителното беше, че вече втори ден Амбарица, съответно и Купена бяха в мъгла. Ние се надявахме мъглата да се разсее и през утрешния ден да минем през най-величествената част от целия ни преход, а именно т. нар. Старопланински траверс. Тази част не я бях минавал, но много бях чел за нея, просто нямах търпение да минем от там. За целта обаче ни трябваше хубаво време. Първо, защото в лошо време да се минава от там е опасно и второ – просто няма какво да видим, а там гледките си заслужават.

Не след дълго бяхме на обширна поляна пред хижата. Хижа ли? Че това там си бе направо хотел. Взехме си по чорба, омлет и бира и седнахме на дървените маси пред хижата. Аз си взех и сладолед. Тук определено имаше богат избор от храна и напитки, не евтини, но ги имаше.

Времето се разваляше. Много зле, май ни се налагаше утре да си почиваме. Пред хижата тъкмо бяха построили чешма. Хубаво изглеждаше, но всеки, който се опитваше да пусне вода, почти се изкъпваше… Както се казва „Хубава работа, ама българска“.

Настаниха ни в луксозни пристройки наблизо до хижата, даже и езерце си имахме отпред. Наистина хубаво помещение, чисто, и с хубава баня, но долу в ниското. Стръмно си беше. Спомням си, че никой не искаше да слиза до долу. Малко ли ни беше ходенето, че сега и това ли?

Взехме си душ, изпрахме си дрехите и по едно време се появи мой приятел – Христо. Беше тръгнал за х. Амбарица. Времето хич не беше хубаво, да се ходи натам в момента, особено през върха, но Христо не е от вчера. Завършил е и курс за планински водачи, тъй че се надявах да няма проблеми. Поговорихме си малко, обясних му подсичащата пътека за х. Амбарица, тъй като съм минавал по нея. Пихме по бира, пожелахме си успех и той се изгуби в мъглата, а ние решихме да влезем на топло, тъй като навън вече не беше приятно. Вечерта прекарахме вътре на топло, на ракийка и салатка. Около нас имаше хора, които вече втори ден не можеха да се качат на връх Голям Купен, заради мъглата. Нямаше изгледи времето да се оправи, но все пак затаявах надежда, че утрешния ден ще минем през сърцето на Централен Балкан.

Всички снимки от деня: тук

GPS трак: тук