E3 - 18. Буковец - изворите на Камчия

Както обичайно станахме около 6 ч., закусихме заедно с Митко и Ани, но тъй като се позамотахме, както обикновено, те тръгнаха малко преди нас. Днешната крайна цел беше изворите на р. Камчия – разстояние от около 35 км. Хижаря ни пожела успех и се разделихме. Поредната хижа, от която оставам с много добро впечатление. И така, към 7:20 ч. напуснахме двора на х. Буковец:

До следващата хижа – Чумерна имаше около 7 км, предимно изкачване – около 300 м. денивелация. Това трябваше да е най-сериозното предизвикателство за деня. 

Дюк на поредния проход

Първоначално пътеката не беше особено стръмна, дори имаше доста полегати участъци, като се върви предимно в букова гора. Отново се забелязваха познатите ни ловни вишки:

Както и характерната за тази част на планината гледка на множество нарязани дървета:

Митко и Ани

Към 10 ч. стигнахме х. Чумерна. Влязохме за кратка почивка. 

Пихме чай, хапнахме кроасани, а от хижарите разбрахме, че Ники и Антоанета са изкупили огромен брой кюфтета, за из път. Антоан и Маргарет пък били станали към 4 ч., като крайната им цел била гр. Котел, което е на около 52 км от х. Чумерна. Ние нямахме толкова амбициозни планове и не бързахме особено, тъй че след около половин часова почивка тръгнахме полека. От пътеписите знаех, че водата в хижата не е много добра и за това си налях от близката чешмичка, която, за съжаление, не ни беше по пътя.

Предстоеше приятен преход през Темна гора, до Агликина поляна. Пътеките в гората, както и маркировката си личат съвсем ясно. В повечето пътеписи Темна гора се споменава със страхопочитание, може би най-вече заради споменатата от Павел Делирадев, в първото документирано преминаване на Ком-Емине, легенда. Легендата описва гората, като много коварно място, когато времето е лошо и където поредните деца, тръгнали за ягоди се изгубват и биват немерени мъртви след доста време. Целият пътепис на Павел Делирадев, както и самата легенда могат да бъдат прочетени тук. За мен Темна гора не се отличаваше много от останалите букови гори, които бяхме минали до сега, но трябва да призная, че тази беше може би най-голямата от всички.

Поредна среща със стадо коне, нещо много характерно за целия преход:

Другото характерно нещо, за тази част от прехода, бяха многобройните сечища:

Някъде там, в района на сечището имаше табела, указваща вода на 40 м., но не я търсихме. Малко след 17:30 ч. вече бяхме на Агликина поляна – неголяма поляна, заобиколена от букова гора:

На поляната има два паметни камъка, както и малък параклис. На по-голямата морена е издълбано следното: „Тук, на Агликина поляна, прославено хайдушко сборище, е трябвало през 1868 г. Хаджи Димитър и Стефан Караджа да обявят привременно правителство и да образуват въстаническа армия за освобождението на България. До това място достигат 14 четника. Вечна слава на героите!“

Решихме да погледнем параклиса отвътре. Отворихме вратата, и какво да видим – нашите гълъбчета са бяха сгушили на сянка и релаксираха:

Антоанета и Ники

Те бяха тръгнали от х. Чумерна и решили да останат да нощуват в параклиса, тъй като Ники нямаше спален чувал и не искаше да нощува в гора, под открито небе, без чувал. Поговорихме си малко. Бяхме пропуснали хубава студена вода на Хайдушко кладенче, малко преди поляната. Запасите ни бяха привършили, но се надявахме да намерим вода на прохода Вратник, който беше на около километър от там. Нямаше как да не обсъдим и горещата тема с опита за поставяне на рекорд. Обменихме информация, кой какво знае. Ива беше пуснала слух, че тази вечер Божо и компания ще нощуват в района на заслон Вратник. Това беше и нашата крайна цел за деня – изворите на Камчия се намират точно там. Изчакахме Ива и Камен и продължихме към поредния проход.

Не след дълго с Марко стигнахме и самия проход, където имаше изоставено неработещо заведение, от едната страна, и частна къща от другата. Запътихме се към къщата, с надеждата да ни налеят вода. Влязохме в двора, огледахме се, обадихме се и най-накрая се появи една жена. Може би я бяхме събудили. Въпреки това беше учтива и ни наля вода. В далечината се зададоха Камен, Ива и Дюк. Дадохме им знак да дойдат за вода. Жената ни обясни, че пътеката, която минава зад къщата й е много обрасла и неподдържана и е по-добре да вървим по асфалта. Благодарихме и поехме по асфалтовия път.

Къщата, от която си наляхме вода

Първоначално вървяхме по асфалта, но по едно време решихме да следваме един от траковете, които имахме. Грешка, трябваше да продължим по асфалта. Навряхме се в разни храсталаци, изпопадали дървета и т.н. За пореден път излишно си усложнихме прехода. От време на време се виждаха остатъци от маркировка, но за пътека не може и дума да става. И така, последните 3-4 км. до прохода Вратник ни забавиха доста. Сега, като го гледам на картата, не мога да разбера защо съм се подлъгал. За да спестя няма и километър по хубав асфалтов път, се навряхме в храсталаците. Както и да е, към 19:20 пристигнахме на поляната пред з-н Вратник. Група цигани – дървосекачи бяха разпънали катуна, а конете им ни посрещнаха. На едно от одеялата, постлани на земята, наред с разни парцали се търкаляше една бутилка Сайдър – нещо, което жадувах още от Връшка чука. Много добре си спомням този момент. Огледах бутилката много внимателно. Не беше мираж, а почти пълна бутилка Сайдър. Ако не я бяха отваряли, със сигурност щях да им предложа добра цена за нея, но сега просто трябваше да ги подмина. Жалко. Продължихме към изворите на Камчия. От чешмичката едвам църцореше вода, а един циганин – дървосекач, беше сложил огромна туба да се пълни, под чучура. Циганина определено се стресна от нас и постоянно ни повтаряше „Бате, това… Бате, онова…“.

 

Един от изворите на Камчия, другите бяха пресъхнали.

Наляхме си вода, измихме се и се запътихме към едно обособено огнище. Мястото беше сравнително равно, имаше си огнище, а наоколо беше пълно с изпопадали клони, тъй че там се настанихме и запалихме голям огън:

Наложи се да вържем Дюк, тъй като минаващите цигани, тръгнали за вода, много го изнервяха. Преоблякохме се, и седнахме около огъня. Марко извади газовото котлонче и скалъпи манджа микс от лиофилизираната храна, примесена с бульони. Имахме и малко хляб, тъй че някак залъгахме глада. Бях много изморен и си легнах почти веднага след като хапнахме.

Тук приключихме със Средна Стара планина и навлизахме в Източна Стара планина.

За съжаление слуховете, че Божо и компания ще отседнат тук, се оказаха неверни. По-късно стана ясно, че са нощували на х. Чумерна, т.е. Божо продължава да се движи много добре – нови 120 км. Това разстояние ние взехме за 5 дена в лек свински тръст. Равносметката до тук е около 350 км за три денонощия, а за нас - 17 дена!

Всички снимки от деня: тук
GPS трак: тук