Станахме към 6 ч., а тръгнахме след 7:30 ч. Закусихме, пихме кафе, а на тръгване леля Милена ни изпрати с много пожелания и усмивка.
Зад Шипка ясно си
личи и грандиозното творение на партията майка, по-известно в днешно време като "летящата чиния" на Бузлуджа. Виждат се и многобройните ветрогенератори по Бедеците.
Не след дълго бяхме на Шипченския проход. Седнахме да пием по кафе в едно от заведенията и се обадихме на всички, които щяха да дойдат довечера. Решихме да не пропускаме да се качим до паметника, едни по стълбите, други заобиколихме по асфалтовия път. Минах покрай паметника на Александър II, чието абсолютно копие видяхме на Арабаконак и си спомних, как тогава се бях сетил за този:
Вървейки към паметника видях момче и момиче в леко окаян вид и с големи раници, нямаше как да не са комеминейци. Така си беше. Запознах се с поредните туристи, тръгнали пеш на море – Антоан и Маргарет. Бяха много симпатични, до края се засякохме още няколко пъти. Ето го и паметника на Свободата:
Там приключи и
лъчевия ни поход през зимата, но тогава не посетих музея. Сега решихме да се качим
най-отгоре на кулата. Не бях влизал вътре от много отдавна, даже не помня от колко време, но със сигурност бях влизал, тъй като щом се озовах там, моментално всичко ми се стори познато. Гледка отгоре:
Тук може да прочетете любопитни и малко известни факти за Шипка.
Разгледахме и решихме да отидем на завет и да хапнем, вече си беше време за обяд. Намерихме си хубаво местенце по пътя и разпънахме софрата. Куп ядене беше останало от снощи, че ни остана и за по път. Разделихме се с Ники и Нели и продължихме през много приятна букова гора. От Шипка, на изток, не бях ходил никога, но от пътеписите знаех горе-долу за какво иде реч. За сега още имаше хубави гледки. Общо взето през повечето време се вървеше в букови гори, като центърът на вниманието бе "летящата чиния".
Разгледахме и решихме да отидем на завет и да хапнем, вече си беше време за обяд. Намерихме си хубаво местенце по пътя и разпънахме софрата. Куп ядене беше останало от снощи, че ни остана и за по път. Разделихме се с Ники и Нели и продължихме през много приятна букова гора. От Шипка, на изток, не бях ходил никога, но от пътеписите знаех горе-долу за какво иде реч. За сега още имаше хубави гледки. Общо взето през повечето време се вървеше в букови гори, като центърът на вниманието бе "летящата чиния".
В хижата нямаше храна, а бирата привършваше, но очаквахме Дидо да дойде и да донесе храна и бири. Хижарят се оказа един от най-свестните хижари от всички, които бяхме срещнали. Настани ни в много уютна стая с вътрешен санитарен възел. Взехме си по душ и си изпрахме дрехите. Там беше първото място, от началото на прехода ни, където си изпрахме дрехите в пералня. Досега изпирахме на ръка, понякога със студена вода. Пуснахме цели две перални. Бяхме забравили какво е това дрехите ни да са толкова чисти и да ухаят на омекотител.
Навън задуха и се наложи да влезем вътре. По едно време се появиха десетина спасители от планинската служба. Вече трети ден полиция, спасители и доброволци издирваха 85 годишен мъж, които бил в неизвестност от събора преди няколко дни. Взеха да правят разбор на района, а аз отидох и им казах, че по маршрута на Ком-Емине, оттам, от където идвахме, не сме видели такъв човек. Така и не разбрах впоследствие дали са го намерили.
Дидо дойде след известно време, донесе всичко необходимо, но сайдър пак не беше успял да намери. Ех този сайдър, така и нямах късмет да си пийна по време на прехода. И така, събрахме се голяма група. По едно време отидохме да търсим един кеш наблизо в горичката. Напекохме разни меса, направихме голяма софра. Като цяло беше доста приятно с тях, разчупиха ни ежедневието.
Цяла вечер ту валеше силно, ту спираше. Крео и Евгени трябваше да си вървят, но Дидо остана да нощува при нас. Приказвахме си доста за маршрута, което беше полезно, защото той все пак бе комеминеец. По едно време всички си легнаха, а ние с Дидо останахме малко до по-късно. Прекарахме голяма част от вечерта под навеса, при Дюк. Дидо каза, че от малък имал страх от кучета и се опитваше да го преодолее, подкупвайки Дюк с храна - не само с кокали, но и с цели мръвки. Очевидно и двамата бяха много доволни. Имахме толкова бира, че останаха три двулитрови бутилки, които подарихме на хижаря.
По едно време Гърбев ми писа, че тази вечер в полунощ ултрамаратонеца Божидар Антонов стартира от Ком и се готви да подобри рекорда за скоростно преминаване на Ком-Емине от 5 дена и 14 часа. Този рекорд се държеше от Любомир Палакарчев и не бе подобряван от 1987 г. Думите му бяха „… довечера тръгва и трябва да притича покрай вас тия дни...“. Това много ме зарадва. Определено подобряването на рекорда беше тема, която ни вълнуваше много през следващите няколко дена, че даже и до днес.
GPS трак: тук
No comments:
Post a Comment