E3 - 16. Бузлуджа - Предел

Очакваше ни дълъг ден. Трябваше да извървим около 35 км и да стигнем до Прохода на Републиката. Спомените ми от този ден не са много ярки, но си спомням, че минахме покрай новата хижа Бузлуджа, след което навлязохме все по-навътре в „страната на Дон Кихот“ (ветропарка „Бедек“). Навсякъде около нас бяха пръснати „вятърни мелници“ (ветрогенератори), издаващи заплашителни звуци, особено когато си наблизо до тях.

Ветрогенераторите по Бедеците

Бузлуджа

По принцип спазвахме правилото с 10 минутните почивки на всеки 2 часа, че понякога и по-често. Вече минаваше 9 ч. и решихме да починем малко след Бедеците и поседнахме близо до пътя. На запад се открива красива гледка към Бузлуджа, Шипка и масивите Исполин и Триглав.

Поглед назад

В далечината се видя бързо приближаващ се човек – поредният комеминеец. Този беше от Русенска област и също бе с амбициозен план. Искаше да мине маршрута за 9 дни. Днес идваше чак от Узана, беше станал в 4 сутринта. Въпреки че идваше отдалече, не изглеждаше изморен. Каза, че принципно няма график на придвижване. Става и тръгва сутрин много рано и върви докато се стъмни. Не се задържа много и потегли с бодра крачка. Бяхме сигурни, че повече няма да се видим, но бързината, с която се изстреля ни накара да се поразмърдаме.

Поехме през обраслите с висока трева поляни и скоро се озовахме в сенчеста гора. Почти през цялото време вървяхме по черни пътища, на сянка и с почти никаква денивелация. Направихме кратка почивка на небезизвестната чешма Бабин Райкин чучур, главно за да изчакаме Камен и Ива. Там се намира и прочутата маса с телевизор, насред гората:

Пийнахме вода, поразхладихме се и продължихме към горски дом Българка, където щяхме да обядваме и да направим по-голяма почивка. Знаех, че хижата не работи, но в някои пътеписи имаше информация, че понякога хижарите са там.

Скоро наближихме целта си, но надеждите ни някой да ни посрещне с нещо за хапване бързо се изпариха. Сградата беше затворена, вътре нямаше никой. В двора имаше няколко работника и багер. Копаеха нещо.

Марко все още таи надежда, че вътре има живот

На хубавата полянка, близо до чешмата, видяхме русенеца. Почиваше си блажено, под сянката на няколко бора. Седнахме при него, поговорихме си още малко и той отново потегли. Повече не го видяхме, но съм сигурен, че е стигнал морето. Ние извадихме, каквото имаше за ядене, хапнахме, поотпочинахме, изсушихме дрехите си и беше време да потегляме.

Чешмичката в двора

Поехме по тясна пътека в посока гара Кръстец и след известно време стигнахме рудник Лев – първият рудник за каменни въглища в България, открит през 1863г:

Рудникът не работи, всички сгради и съоръжения са изоставени, разграбени, полуразрушени… Тъжна гледка. Някога тук е кипял живот, а сега всичко тънеше в забрава. Огромният двор на мината се използва единствено от дървосекачи. Имаше купища отсечени дървета, някои от които вече натоварени на камиони и готови за превоз:

На GPS-а видях, че има по-хубав път до гарата (Марко избра него), от този, по който поех аз. Исках да мина покрай всичките изоставени сгради. Стана ми много тъжно от това, което виждах. Там някога са живели много хора. Имаше остатъци от саксии и какво ли не, натъкнах се и на изоставена детска играчка.

Всичко беше обрасло, очаквах всеки момент да ме изненада някоя змия, но там нямаше жива душа, дори змии… Времето беше спряло.

След малко излязох над жп гара Кръстец:

Видях Марко и седнахме под сянката на перона. Не след дълго се появиха и останалите. Заговорихме се с персонала. Бяха виждали доста, като нас, но все пак им беше интересно и задаваха разни въпроси. На самата гара няма чешма, но вътре в служебните помещения има, тъй че, ако някой е закъсал, хората ще му налеят вода.

Всички вече са пристигнали и подложени на "разпит" от главния 

Посъбрахме сили, пресякохме релсите и се заизкачвахме нагоре, навлизайки в смесена гора. Знаех, че тук е проблемен участък и е препоръчително да се мине по т. нар. „вело алея“. Като цяло нямахме много проблеми с намирането на правилния път, като изключим едно-две леки обърквания, довели до навирането в папрати и храсталаци. Минахме покрай една чешмичка, скрита в гората, на места чат-пат се забелязваше и маркировка, но без помощта на GPS мисля, че ориентирането в този участък е доста проблемно. По едно време излязохме от храсталаците и се озовахме на едни поляни. Въпреки, че бяха доста обрасли, то поне вече нямаше съмнение накъде точно трябва да вървим. По едно време даже имаше и нещо като път:

Ходенето в този участък не е особено приятно, на фона на силното слънце и безводието. Наближавахме ски база „Грамадлива“, където се надявахме да изпием по една бира. Ето я и самата база:

 
Сградата беше отключена, но вътре нямаше никой. В двора имаше вързано куче, което в старанието си да ни изплаши, успя да ядоса Дюк. След известни словесни престрелки по кучешки, явно се разбраха и спряха да лаят. Повиках, почуках, никой не отговори. Влязохме, разгледахме помещенията и зърнах дългоочаквания хладилник. Още щом го видях, очаквах вътре да намеря нещо студено за пиене, пък парите щях да оставя върху хладилника. За мое съжаление хладилникът беше почти празен и нямаше нищо за пиене. Пред базата обаче имаше чешмичка, в чучура на която беше поставен маркуч, с който хората си напояваха градината. Бяхме на финалната права, а днешното ходене вече ни беше поизцедило силите. Махнахме чучура, пихме вода, мокрихме шапки, обливахме се и легнахме на сяна да починем. Айде, още малко остана!

Следваше неработещата х. Грамадлива:

В двора й имаше много хубава информационна табела, според която до морето оставали 6-7 дена:

След двайсетина минути минахме и през двора на х. Химика. Изглеждаше много поддържано и приятно място. Проблемът беше, че не предлагаха храна.

И така, последни два километра и вече съм на крайната ни цел за деня -  х. Предела, която се намира баш на Прохода на Републиката (до 1948 г. Хаинбоазки проход), границата между Тревенската и Елено-Твърдишката планина:

Бяхме говорили по телефона с хижаря и първото нещо, което направих е да го издиря. Знаех, че той стопанисва едното от заведенията на прохода, тъй че влязох вътре и попитах за него. Появи се, изчакахме останалите да пристигнат и ни настани. Изкъпах се в баня с топла вода, изпрах набързо малко дрехи и се запътих към заведението. Бях много уморен и просто исках да седна и да пийна нещо освежаващо.

Много се зарадвах, като видях Антоан и Маргарет, седнали на една от масите пред заведението. Разбира се, седнах при тях и започнахме да си разправяме, кой как е изстрадал по пътя. Междувременно си взех едно Pepsi twist, много ми се услади, после второ, трето и така след голямото обезводняване изпих 5 или 6 такива. За пръв път не пих бира, наливах се с пепсита. Дори не ми се ядеше, хапнах съвсем малко, нямах никакъв апетит, въпреки че не бях ял нищо свястно от доста време. Един след друг заприиждаха и останалите. Ето и общата ни снимка:

Младата двойка бе отседнала в х. Химика, но тъй като там няма храна, бяха дошли да хапнат тук. А тук наистина имаше всичко за ядене и пиене. Имаше толкова голям избор, че първоначално като влязох и се стреснах от огромното разнообразие. От доста дълго време не бях попадал в магазин и се чувствах малко като индианец. Вечерта прекарахме много хубаво в компанията на нашите нови приятели.

Точно в 22:00 ч. заведението затвори и хазяина ни подкани да се прибираме в стаите, тъй като заключва цялата хижа. В хижата освен нас спеше и целият персонал, който работеше в заведението му. В стаите беше изключително горещо, въпреки че спах на изцяло отворени прозорци, едвам заспах от задух, а може би за това допринесоха и големия брой пепсита, тъй като те съдържат доста кофеин.

Така приключи най-дългият ни преход от началото на прехода до сега – около 36 км. Рекорд за нас. Като казах рекорд, за малко да забравя Божо. За първото денонощие ултрамаратонеца беше изтичал около 120 км, от Ком до х. Чавдар, нещо което на нас ни отне цели 6 дена! Страхотно постижение, направо не можехме да повярваме. Не, че сме бързали, но и да бяхме, пак нямаше да стане…Постижението му много ни радваше и му стискахме палци. Много се вълнувахме и от евентуалната ни среща с него.

Всички снимки от деня: тук
GPS трак: тук