Е3 - 20. Почивка

Станах сравнително късно, взех си един душ и реших да отида за банички и боза. В къщата нямаше никой. Марко и Ива се разхождаха из града, същото правеха и Ники и Антоанета, а Камен тъкмо се връщаше от баничарницата. Дойде с мен да ми я покаже. Баничките бяха много вкусни. Взех си няколко и отново се върнахме в двора на къщата. Предишния ден бях писал на Митко и Ани, че съм намерил кабел за смартфона на Пътеката. Оказа се на Митко. Те бяха прекарали нощта в Жеравна и решиха да минат да си вземе кабелчето и да си пожелаем успех. Тук е времето да спомена, че те двамата бяха малко взискателни към местата, където отсядаха. Угаждаха си доста. Имаха си шофьор, който почти всеки ден ги взимаше от дадено място, возеше ги до някой луксозен хотел и на другия ден ги връщаше, там от където ги е взел. Това обяснява как и защо са се озовали в Жеравна. Разбрахме се към 10 ч. да дойдат, така и стана. Побъбрихме си малко и се оказа, че шофьорът им ще се прибира към София. На Ива отпуската привършваше и точно в този ден трябваше да се прибира в столицата. Варианта й за пътуване беше само един – автобус, който тръгваше някъде по обяд и щеше да пътува около 6 часа. Питах дали може да я закарат. Нямаше проблем, но трябваше да тръгнат моментално. Звъннах й и не след дълго бяха при нас. Приготви си багажа за нула време и го сложи в колата. Пожела ни успех и се разделихме. Знаехме, че повече няма да се засичаме с Митко и Ани, тъй че взаимно си пожелахме в близките дни всеки да каже на другия дългоочакваната вест, че е стигнал морето.

След като се разделихме, с Марко и Камен отидохме да потърсим геокеша и после отскочихме до магазина уж за по бира. Купихме си бая бири, разни гризинки и сладки неща и отново седнахме на масичката в двора. За пореден път подхванахме темата за Божо. Беше стартирал от Върбишки проход в 5 ч. сутринта и вече беше минал може би най-лошия участък от маршрута – до Ришки проход. Продължаваше с пълна сила. Все по-силно замирисваше на рекорд. Стискахме му палци и се надявахме да издържи на адската жега. Часът беше едва малко след 10, а в Котел беше страхотна жега и задух.

Дворчето на къщата ни

Междувременно Дюк беше нахранен с месо, яйца и хляб. Лежеше си блажено на сянка, а до него имаше цяла тенджера пълна с вода. По едно време се появиха някакви чужденци, които имаха резервация в къщата, но никой от стопаните не беше там. Обадихме им се и след малко стопанката се появи. След като настани хората я помолихме да изперем дрехите си в пералнята. Простряхме ги и направих една следобедна дрямка.

Общо взето нищо интересно не се случи в този ден, но определено имахме нужда от малко мързелуване. Отрази ни се много добре.

Вечерта отново посетихме пицарията и така приключи почивния ни ден.

Божо продължаваше с пълна сила към морето. Общо взето графикът му до края на прехода е бил редуване на 8 часа тичане и 2 часа сън, а понякога и по-малко. Около 2 ч. сутринта е пристигнал в с. Добра поляна, т.е. оставаха му около 60 км. до края.