Е3 - 17. Предел - Буковец

Днешният преход щеше да е по-лек от вчерашния – около 25 км., до х. Буковец. Станахме към 6 ч., оправихме се сравнително бързо и отидохме да закусим. Хижарят ни предложи няколко вида сандвичи и принцеси. За сметка на не толкова добрите условия в хижата, заведението му пък предлагаше огромен избор от всякакви храни и напитки. Хапнахме по няколко принцеси с шунка и кашкавал, взехме по още няколко за из път и малко след 7 ч. пресякохме прохода.

След краткото, но стръмно изкачване, продължихме по билото. Вървяхме по хубави пътеки, предимно в гори. Излизайки от тях, се озовавахме на хубави полянки, от които се откриваха красиви гледки към непознатите за нас планини.

Тук-там мяркахме ловджийски вишки, както и хранилки за животни. Към 10:30 ч. вече бяхме на Йорданкино кладенче, близо до заслон Бутора: 

Там заредихме запасите, разхладихме се, намокрихме шапките и поехме отново в сенчестите букови гори. Ходенето в тези гори беше като лека разходка, в сравнение с предишните дни.

Често, докато ходехме по маршрута, се замислях колко много хора са го минавали и то много преди да съм роден. Винаги, когато виждах табели, почти изцяло погълнати от дърветата, си давах сметка, че вървя по стъпките на много хора. Това ми даваше допълнителен кураж, че ще успеем. Много преди нас вече го бяха правили.

Разбира се, не всички са приятелски настроени към природата. Едни от най-неприятните гледки, докато правехме прехода, беше да виждаме безмилостното изсичане на горите. Честа гледка беше да чуваме шума от моторните резачки и да виждаме огромни количества изсечени дървета. Още по-неприятно ми ставаше, като виждах как циганите тормозят конете. Тези коне по цял ден се товареха с много трупи, които от сутрин до вечер пренасяха от гората до пътя:

По едно време GPS-а ми показваше вода наблизо до пътя. Огледах се и видях пресъхващо изворче. По-навътре в гората имаше цяло семейство цигани, които режеха дърва. Циганина ме забеляза и любезно ме подкани да дойда да ми даде вода, тъй като беше очевидно, че това търся. Отказах им, но малките циганета веднага се втурнаха след мен да ми искат левче за мляко. Не им дадох. Същият цирк се е разиграл и с останалите след мен.

Не след дълго минахме и покрай з-н Караиваново хорище. Вътре беше доста мръсно, но определено можеше да послужи за подслон, при лошо време. Добрата новина е, че тази година ентусиасти от ТД "Ойларипи" са го облагородили и вече е съвсем уютно място.

Малко след 15 ч, на чешмичката преди х. Буковец за последен път видях Антоан и Маргарет. Тяхната цел беше да продължат до х. Чумерна, което се разминаваше с нашия план. Искаха да стигнат морето, колкото се може по-бързо, за да имат повече време да останат там. За съжаление не са успели да стигнат до морето. Отказали са се някъде около Добра поляна и са ги закарали с кола до морето.

Влизайки в двора на хижата, бяхме много добре посрещнати от хижаря и хижарката. Много симпатични хора. Разбира се, първото нещо беше да си поръчаме по бира. Междувременно заприиждаха десетки джипове. За наша голяма изненада, оказа се, че и те правят Ком-Емине, но с джипове.

За нула време настана голяма патърдия. Да ме извиняват, но се радвам, че бързо продължиха по пътя си. Повъртяха са малко, лепнаха стикера си на входа на хижата и си тръгнаха:

Настанихме се, изкъпахме се и слязохме отново долу. Хапнахме супа от манатарки, пиле с ориз и мек хляб. Имаше и салатка, както и люти чушки. Компанията на хижарите ни беше много приятна, особено хижаря – народен човек, с голямо сърце. Разказваше ни какви ли не забавни истории, а хижарката ни изпра дрехите в пералнята.

Не след дълго се появиха и Митко – адвоката и Ани – лекарката. Тяхната крайна цел също беше х. Чумерна, но след като им разказахме за условията и храната тук, промениха решението си и останаха. Ани ни разказа как предишната вечер, офроуд компанията не са ги оставили да спят, на новата х. Буковец. Първоначалният ми план беше да спим именно там, добре че Дидо ми препоръча старата хижа, от която останахме с много добри спомени. Та, предишната вечер офроудърите вилняли до малките часове, напили се порядъчно, викали, пяли, извадили тонколони от джиповете, започнало се с караокета и т.н. Нашите приятели не са могли да си починат, след тежък преход. Ани, като ги видяла, на път за насам и ги питала къде точно ще спят тази вечер, за да не са отново заедно. Имаше много лоши спомени, от срещата си с тях.

В двора на хижата имаше едно малко и много симпатично кутре. Мисля, че се казваше Сара. Не спираше да си играе с петел, вързан за единия крак. Много сладко кутре:

Нашият Дюк трябваше да вържем в подслона на близката постройка, която май е била някаква стара ловна хижа. Причината да го изолираме е, че пред хижата имаше вързан един питбул, който полудяваше от присъствието на Дюк. Хижарят за пореден път ни показа, колко добър човек е. Направи огромна тенджера с ядене за Дюк, дори даде и храна за следващия ден.

Малко преди 18 ч. се появиха и други двама герои, с които до последните дни до морето, често щяхме да се засичаме – Ники и Антоанета. И двамата IT-та. Те вече се познаваха, както с Митко и Ани, така и с Антоан и Маргарет. Тяхната цел също беше х. Чумерна, но останаха за кратко при нас. Ето и общата ни снимка, заедно с хижаря: 

След като хапнахме, продължихме с биричките, в очакване на Дидо. Малко след 19 ч. се появи и той. Това беше последната ни среща с него и от тук до края оставахме без ятак и трябваше да направим преразпределение на всичкия багаж, който бяхме оставили в колата му. Освен предишния ни багаж, Дидо донесе и нови провизии, но Сайдър отново не беше намерил. Това, с разпределението на багажа беше, доста досадно, но трябваше да се свърши. Част от нещата взехме с нас, но голяма част остана при него. Дидо остана с нас за известно време, но трябваше да тръгва. Пожела ни успех, окуражи ни и се разделихме. Дидо, като комеминеец, често даваше полезни съвети и постоянно разговаряхме по темата, което определено беше от полза. Освен това помощта му като ятак ни беше изключително ценна, за което много му благодарим!

Отново стана дума за Божо. Темата силно вълнуваше всички на масата, а очевидно и много хора в интернет. Хижарят взе да ни разказва разни случки от миналата година, когато Дизела е спал при него. Интересно беше, но ние стискахме палци на Божо. И така, в този ден той и пейсърите му са тръгнали около 5 ч. сутринта от х. Чавдар и малко преди полунощ са пристигнали на з-н Ботев. Нови 100 км! Очевидно всички спазвахме темповете си на ходене – това разстояние ние изминахме за 6 дена, а той отново за по-малко от денонощие. Евала, корав е, не се предава.

Всички снимки от деня: тук
GPS трак: тук