Е3 - 21. Котел - Върбишки

И така, отпочинали и с нови сили бяхме готови за следващата цел – Върбишки проход. Разстояние около 28 км. Дюк изглеждаше много по-добре и в 7 ч., вече нямаше търпение да тръгваме:

Излизането от Котел беше малко объркващо и въпреки, че имахме GPS, успяхме да се залутаме из разните улички и цигански къщи. Ники и Антоанета вървяха заедно с нас. Не след дълго бяхме на главния път, а малко след това стигнахме и мястото, където е бил подкрепителният пункт на Божо. От там не продължихме нито по асфалта, нито по маршрута, предлаган от BGMountains, а отново успяхме да намерим истинска маркирана пътека. Пътеката не беше по-дълга от останалите два варианта, дори напротив. Имаше няколко предимства, като основното беше, че имаше вода на две места – изворче и чешма:

Първоначално вървяхме по поречието на река, а когато стигнахме чешмичката поехме през поляните и не след дълго се включихме в „истинската“ пътека. В повечето пътеписи почти никой не ползва тази пътека, а тя си е официална. На доста места имаше стара маркировка.

Поглед назад, към Котел

Вървяхме предимно из обрасли поляни и рехави горички. Някъде по обяд стигнахме чешма, с голямо корито: 

Там обядвахме и починахме. Докато почивахме близо до нас минаха Ники и Антоанета. Ники вървеше с доста добро темпо, което обаче беше непосилно за Антоанета и бяха поизостанали. Не спряха, а продължиха, очевидно си имаха вода. Наляхме си вода, намокрихме шапките и продължихме. Общо взето нищо интересно в този участък. Еднообразно ходене по коларски пътища, жега и никакви обзорни гледки. Добре е, че вода имаше достатъчно. Поредната чешмичка, където направихме кратка почивка:

Малко преди Върбишки проход, от дясно на пътя имаше хубав вир, на който ранзи хора плажуваха. В адските жеги, това райско кътче беше привлякло доста хора. Горе-долу на това място стадо глигани изскочили на пътя пред Ники и Антоанета, които бяха по-напред. Аз бях някъде наблизо след тях, но не успях да ги видя. Марко, Камен и Дюк леко изоставаха, но когато наближили вира, Дюк се втурнал към водата и се хвърлил вътре, барабар с дисагите си. Жегата много го мореше. Обичаше водата и навсякъде, където зърнеше дори и кална локвичка не пропускаше да нагази.

Близо до прохода се строяха доста сгради – хотелчета, вили и т.н. Една от тях имаше страхотен басейн в двора. И на мен много ми се прииска да се хвърля вътре. И така, малко след 15 ч. стигнах Върбишки проход:

Запътих се към заведението на Бабой, където имахме уговорка да отседнем. Първото нещо, което направих, когато влязох вътре беше да си включа телефона и да проверя какво става с Божо. Докато телефонът се стартираше, се видях с управителя. Надзърнах към хладилника и какво да видя? Ледено-студен Сайдър! Моментално си поръчах 2, които изпих почти на екс. Ех, тоя Сайдър, от кога го търся. Появи се Ники, който ме посрещна с „5 дена, 10 часа и 10 минути“! Божо бе подобрил 28 годишния рекорд на Палакарчев с 3 часа и 50 минути. Евала, сигурен бях, че ще успее! Шапки долу! Всички много се радвахме…

Зададоха се Марко и Камен, които посрещнахме с „5 дена, 10 часа и 10 минути!“. Веднага разбраха за какво им говоря. Радост голяма, сервитьорът да донесе бира, да полеем успеха! За нула време цяла България знаеше за новия рекорд. Дори хора, които мислеха Емине за връх, споделяха постижението. Еуфория…

Настанихме се, взех си душ и се върнах на общата маса. За мен поръчах бира, омлет и салата, а за Дюк бях измислил специален подарък – голяма изпечена свинска пържола. Когато ми я донесоха, просто я взех с пръсти от чинията и се запътих към него. Той ме изгледа доста любопитно, някакси не му се вярваше, че тая огромна пържола е само за него. Заслужи си я, Дюк! Омете я с голям апетит. Трябваше да му снимам учудения, но много доволен поглед.

Заведението на Бабой се оказа с много приятна и добре поддържана външна градина, където прекарахме цяла вечер. Вечерта мина в наздравици и разговори, най-вече за новия рекорд. Четяхме отзивите, чакахме снимки и интервю. Преговорихме и плана за утрешния ден, в който отново щяхме да продължим с Ники и Антоанета.

Поставянето на рекорда, през погледа на единия от организаторите и приятел на Божо, е описан тук.

Всички снимки от деня: тук
GPS трак: тук