Friday, July 31, 2015

E3 - 10. Ехо - Орлово гнездо

Събудихме се рано. Цяла нощ беше валяло и продължаваше да вали. Дъждът тропаше по ламаринения покрив на хижата. Чуваше се как вятърът свисти, даже имах чувството, че хижата леко се поклаща. Станахме да погледнем навън. Не ставаше за ходене. Валеше си, от време на време спираше за малко и пак започваше. Ванката и Краси все пак решиха да тръгнат, а ние закусихме и все още чакахме времето да се пооправи. По-късно разбрах, че и двамата не са успели да завършат прехода си. Краси беше паднал лошо на Пеещите скали. Ванката продължил сам, но имал серия от повреди по колелото.

Поради независещи от тях обстоятелства, преходът за Стефан и Мариана приключи, налагаше са да се прибират. Разделихме се и те тръгнаха към с. Рибарица, от където щяха да ги вземат с кола. Ние се върнахме по леглата, в очакване времето да се оправи. Към 10:30 ч. дъждът спря и вятърът издуха облаците. Беше време да тръгваме. Навън всичко беше мокро и само след стотина крачки щяхме да си намокрим панталоните и обувките. Бях се заредил с малки найлонови пликчета, точно за тази ситуация. Раздадох и на останалите. Хубаво е на краката да се сложат от тях, върху чорапите. Така краката ще останат сухи за по-дълго време, дори и обувките да се намокрят.

 
До близкия параклис този път не се отбих, тъй като съм влизал в него няколко пъти. Марко и Ива пък го посетиха предишната вечер и бяха донесли геокеша от там в хижата. Сега Марко трябваше да отиде и до го върне на мястото му. Оправихме се и към 11:00 ч. потеглихме. От там до х. Козя стена се разкриват наистина впечатляващи гледки, особено след дъжда. Предстоеше ни интересен ден. Най-вече защото щяхме да се срещнем с ятака ни Дидо и Митака от Хасково. Срещата ни беше на Беклемето. 


От х. Ехо до х. Козя стена преходът е сравнително лек и с много красиви гледки. Първоначално пътеката спуска през процепа Железни врата и подсича източните склонове на връх Калвадан. След това за кратко навлиза в букова гора и извежда на седловина покрита с папрати, високи над метър и половина. Там е и разклонението за с. Рибарица, но нашият път продължава към връх Ушите, който подсякохме. Естествено, папратите бяха мокри и минавайки през тях станахме вир вода. След това се качихме по билото и вятърът ни поиздуха едно хубаво. Може да се каже, че тази част от прехода ни беше с най-лошото време. Като цяло случихме на страхотно време. Само този ден и още един преваля за кратко, през всичкото останало време беше слънчево време.


Пътят ни минаваше предимно по тясно било, ту от север, ту от юг, разкривайки ни прекрасни гледки навсякъде. Не след дълго в далечината се показа и х. Козя стена.


Към 13:30 ч. се отбихме в хижата. Оставихме дрехи ни да поизсъхнат, а в това време се появи и единият от хижарите – Радо. Беше много учтив. Попита може ли да бъде полезен с нещо. Направи ни шопска салата, даде ни боб чорба и люти чушлета. Много добре хапнахме. Отношението на хижарите тук нямаше нищо общо с това на тези от х. Ехо. И от преди съм идвал на Козя стена, и от преди съм оставал доволен. На стената в столовата има шкафче в помощ на Ком-Еминейци, пълно с всякакви полезни неща. Това е единствената хижа по маршрута, където има подобно нещо. Написах и нас в тетрадката, където прочетох, че и други преди нас се оплакват от хижарите на Ехо. Очевидно проблемът не е в нас…


Хубаво си поотпочинахме, но трябваше да вървим. Звъннахме на Дидо и на Митака, че тръгваме. Пламен, приятел на Камен също щеше да дойде на Беклемето, за да му донесе обувки. Това беше третият чифт, които Камен сменя, по една или друга причина.

От там до Беклемето са около два часа приятно ходене. Това беше един от най-леките участъци от целия ни преход. Червената локва беше пресъхнала, а около нея имаше стадо крави. Кучето – пазач започна да ни лае и тръгна към нас, но моментално беше изгонено с една пиратка.


Точно в 17:00 ч. пристигнахме на Беклемето - най – високата точка от прохода Троян – Кърнаре. Първото нещо, което видях беше колата на Митака. Беше пристигнал пръв и ни чакаше. Минутка след това пристигна и Дидо, а после и Пламен. Всички точни, като по часовник. И така, табелата „Централен Балкан“ беше обградена от нас четиримата, Дюк и тримата ни ятаци. Донесоха ни разни полезни неща. Дидо донесе и няколко килограма суха храна за Дюк. Отново направихме ревизия на багажа ни. Някои от нещата оставихме в колата на Дидо, някои взехме. Все пак той щеше да дойде скоро, на Бузлуджа. Спомням си, че му бях заръчал да ни донесе „Сайдър“, имайки предвид газираната безалкохолна напитка, подобна на лимонадата. Още от самото начало на прехода много ми се пиеше такава. В Сърбия я сънувах. Тогава Борката така и не намери и не донесе, та се надявах Дидо да ме зарадва. Уви, той разбрал, че става дума за онези леко-алкохолните напитки и беше взел такива. Хич не ми вървеше с тая напитка. Жената на Камен беше направила много хубава домашна баница, която моментално унищожихме. Поговорихме си близо час, направихме си обща снимка и поехме по пътечката към паметника.


Дидо и Пламен си тръгнаха, но Митака пое с нас. Първоначалният план беше, ако вдругиден времето е хубаво, да се качи с нас на Купена и след това да се върне до тук, където си остави колата. Запътихме се по тесен асфалтов път, който минава покрай Арката на свободата. Не след дълго започва черен билен път, който води чак до х. Дерменка. По едно време с Митака вървяхме напред и доста дръпнахме групата. Нормално, той беше с пресни сили, а аз бях свикнал да вървя. Целта ни беше да стигнем до заслон Орлово гнездо, където щяхме да нощуваме. Заслона беше на около час път от Беклемето. Почти през цялото време до там вървяхме в не много гъста мъгла.

Митака пред заслона
Първото нещо, което направихме, когато пристигнахме, е да си отворим по бира. Изкъпахме се, изпрахме се и седнахме под навеса. Митака беше донесъл разни неща за печене на скара. Бай Наско ни запали скарата с горелката си и с Митака се захванехме да приготвим вечерята.


Не след дълго захладня и се пренесохме вътре в заслона. Освен нас и бай Наско нямаше никой, като не броя шефа му. Бай Наско беше пуснал хубави стари шлагери. Направихме си голям пир. Имахме хубав, пресен хляб и прясно изпечена, топла скара! Също така и студена бира. Какво му трябва повече на комеминееца! Поговорихме си, едно – друго и към 22:00 ч. се запътихме към леглата. Въпреки, че утре ни чакаше малък преход – няма и 13 км, до х. Добрила, решихме да си легнем рано. Още помня колко удобни бяха леглата в заслона. Най-удобните легла, на които сме спали през целия ни преход. Въобще заслона като цяло, е много добре поддържан и на много хубаво място. Останахме доволни.

Всички снимки от деня: тук
GPS трак: тук

No comments:

Post a Comment