E3 - 1. Ком - Петрохан

И така, почивката свърши. Време беше за път. Първоначалният план беше от х. Ком до х. Пробойница, и на следващия ден до гара Лакатник. Това лято обаче х. Пробойница не работеше, което обърка плановете на доста хора. Не искахме да вървим за един ден чак до Лакатник и за това решихме да отидем само до х. Петрохан. Борката реши да дойде с нас до връх Ком, след което да се върне сам до хижата и после да дойде на х. Петрохан. Тръгнахме около 7 ч. и нещо. Вървяхме с бодра крачка и си говорехме разни неща. Подминахме старата хижа, след което по стръмната пътечка през гората се озовахме на премката между Малък и Среден Ком.

Там беше първата ни среща с полудиви коне. Можеше да оставим раниците си там, вместо да ги носим към върха. Бях чел, колко са любопитни тези коне и, че е много вероятно да ти опасат раницата. Конете се бяха групирали предимно по двойки, като с опашката си единия гонеше мухите на другия. От там почти до края на прехода много често срещахме стада от полудиви коне. Като казвам полудиви, имам предвид, че всички тези коне са на някого, но са раждани горе на билото и си живеят предимно там. Основната причина някой да гледа десетки, дори стотици коне са субсидиите от ЕС. Българското конско месо се продава предимно в Италия и то доста скъпо. Както каза бай Наско (хижаря на Орлово гнездо) “В България и копитата не остават”.

Запътихме се към върха, по сравнително полегатата пътека. Предишния път, когато идвахме с Борката времето беше ужасно. Още на стръмната пътека в гората ни запука силен дъжд. Ние обаче не се отказахме и качихме върха в мъгла, вятър и дъжд. За разлика от тогава, сега времето беше идеално. Можехме да се насладим на красиви гледки, във всички посоки. Не след дълго бяхме отново на връх Ком. Смесени чувства… Красиво беше. С тъга гледах върховете на запад, от където трябваше да дойдем до Ком. Мислено си представих как го минаваме. Е, не ни се получи, жалко. Стана ми леко криво, но нямаше какво да се направи. Тогава взехме най-правилното решение, а именно: да се махнем моментално от онзи пущинак и новото начало да бъде от Ком. Отново си взехме по две камъчета, за из по път, както традицията повелява. Мина ми през ума, дали съдбата и на тези две няма да е като на другите от Връшка чука, които оставих в колата. 

Поснимахме малко, повъртяхме се и тръгнахме надолу. По пътя срещнахме две момчета и едно момиче, които също бяха решили да правят Ком-Емине. По-късно стана ясно, че не са успели. Отново стигнахме при конете и тук се разделихме с Борката. Той към х. Ком, ние към Малък Ком. Разбрахме се да се чуем скоро. Малък Ком почти го изкачихме. Следва предимно слизане, чак до Петрохан. По едно време пътеката се слива с черен път. Върви се предимно на открито, като по някое време се навлиза в гора. Сенчесто и приятно за ходене, че даже и малини имаше около пътя. Не след дълго стигнахме на заведението на Петрохан, за което ми беше известно, че предлагат много хубави кюфтета. Афтите вече ни бяха минали и хапвахме доста лакомо. Поздравихме се, че сме минали първата и най-лесна част от Ком-Емине. Хайде наздраве, по случая. Обадихме се на Борката. След малко беше при нас. Като ни видя софрата и веднага ни избъзика, че ще сме първите комеминейци, които ще се върнат напълнели от прехода. Решихме да тръгваме, че да сме на хижата по-скоро. От заведението до хижата първоначално се върви по асфалтов път. На мраморната чешма, както обикновено имаше хора. Пийнахме малко вода и навлязохме в гората. От тук по добре маркирана пътека, с не много изкачване стигнахме до хижата. Като цяло от Ком до Петрохан маршрута е много красив.

Малко преди 14 ч. пристигнахме на х. Петрохан. Хижата беше заключена, нямаше никой. Обадихме се на хижаря, с който имахме предварителна уговорка. Каза, че имал малко работа и ще дойде до час. Време, в което се бяхме излегнали на пейките пред хижата.

След малко бай Фидос се появи. Възрастен и приветлив човек, с който бяхме говорили още по време на разузнавателната ни мисия. И тогава и сега каза едно и също. Къде сме тръгнали да ходим до морето да се трепем. Да останем на хижата една седмица, хубаво да си починем, а на приятелите си да кажем, че сме го минали. То и без това никой нямало да ни повярва. Отново му казахме, че го правим за наше удовлетворение, а не за да търсим признание от който и да е. Някакси не му допадаше идеята за Ком-Емине. Оплакваше се как организираните групи му подминавали хижата и даже не поздравявали. Човекът беше много свестен, но леко като че ли не с всичкия си. Разказваше ни разни истории, за какво ли не. Показа ни и снимките на негов приятел, минал Ком-Емине, заедно с магарето си.

Настани ни в хубава стая, със собствена баня. Изкъпахме се, позапрахме дрехите си, включихме техниката да се зарежда и седнахме да пием по бира. Като цяло хижата беше чиста и добре поддържана.

Докато си бъбрехме запъхтени пристигнаха две момчета – Жорката и Фил. Първият полицай от Велинград, а вторият автомобилен състезател от София. Много бяха забавни. И те бяха тръгнали да правят Ком-Емине, но Жорката разполагаше само с 16 дни отпуск и се чудеше как ще стане това. Извадих им записките ми и му показах съответните денивелации, както и плана на организираните групи. Пресметнахме, че за да успее да се вмести във времето, ще трябва да настигне втората група и да върви с тях. Не че не беше възможно, но струваше ли си това препускане като старопланински полудив кон? Жорката физически и психически беше подготвен да го направи, то си му личеше. Не така седяха нещата с неговия приятел Фил, който с уплаха слушаше какво ги чака. Бяха много забавни. Кръстих ги Том Сойер и Хъкълбери Фин. Фил беше чувал, че комеминейците си олекотяват багажа максимално, като например режат дръжката на четката за зъби на половина и т.н. Е, той си беше изрязал вътрешността на джобовете. Беше спестил няколко грама, за сметка на което нямаше джобове. Поговорихме си още малко и им предложих ако искат да вървят с нас. Щяхме да вървим четири човека, с две сравнително леки раници, които да се редуваме да носим, а тежкият багаж остава в колата. Борката щеше да го докара на Лакатник. Речено - сторено.

Всички снимки от деня: тук
GPS трак: тук