E3 - 7. Чавдар - Кашана

Днешният преход беше един от най-късите, които сме правили. До х. Кашана имахме едва 14 км.

Последни приготовления

И така, денят ни започна с намирането на геокеш, наблизо до хижата.

Не всички кешове "растат" по дърветата, но този беше горе

Не след дълго излязохме на главното било. И на север, и на юг се разкриваше величествена панорама, долу в ниското и от двете стани се виждаха населени места, на север достигащи до Предбалкана, а на юг – до Средна гора. Следващата спирка беше паметника на загиналите руски воини под връх Етрополска баба. На паметника пише следното: "Тук на 28 и 29 XII 1877 год колона руски войски под командата на генерал Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 700 души българи. В снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери."

Друго си е да наближаваш Централния Балкан – красиви гледки и животни навсякъде…

Продължихме по черен път, към вр. Баба. На върха има военно поделение и нямаше как да се качим, не че сме се опитвали. Не след дълго последва и първата ни среща с овчарски кучета. Въпреки, че бяхме на билото, далече от стадото, което пазеха, три овчарски кучета стремглаво се спуснаха към нас. За момент леко се притесних, тъй като те наближаваха доста бързо. Когато наближиха на около 5-6 метра им хвърлих една пиратка, малко пред тях. Гръмна баш, когато бяха над нея. Много се изплашиха, побягнаха с пълна сила. Както се казва, щяха да си изпочупят краката да бягат. Номерът с пиратките действаше безотказно! До края на прехода го приложихме още няколко пъти, всеки път с успех. Овчарските кучета, по билото, били системно оставяни без храна за цяла седмица и затова са озверели от глад. Някои твърдят, че ако им подхвърлиш нещо за ядене и моментално започват да ти се умилкват. Логично, но да знаете – номерът с пиратките е безотказен!

Ето ги Ванката и Краси. Разбира се, Дюк първоначално много им се ядоса. Не допускаше до нас никакви коне, крави, кучета, дори и хора. Много беше стриктен. Побъбрихме си за минутка. Оказа се, че и тяхната крайна цел за деня също е Кашана, тъй че там щяхме да си разказваме повече.

Много беше приятно да ходим по билото, радвахме се. Спокойствие, навсякъде пълно с животни... И изведнъж – меден рудник "Елаците" - най - големият открит рудник на Балканския полуостров. Тези са захапали здраво планината и искат да я сравнят със земята.

Продължихме по билото и се качихме на връх Мургана, където отморихме за кратко.

От вр. Мургана до х. Кашана беше предимно спускане.

 Избързах напред и не след дълго бях пред хижата.

Иван и Краси отдавна бяха дошли, хапнали, изкъпали се, че даже си бяха легнали да почиват. В хижата беше много прохладно. Взех от любимото ни питие - бира и излязох пред хижата, за да посрещам останалите. Не след дълго се събрахме всички. Пред хижата имаше няколко малки кутренца, които постоянно ни се завираха в краката. Много бяха сладки. На някой не му трябвали и ги оставил на хижаря, да се грижи за тях. Почерпихме се, след което се настанихме. Един по един си взехме душ и се върнахме пред хижата, чакайки Борката да се появи. Междувременно се появиха местни, приятели на хижаря. Бяха ходили за риба, но слънцето ги напекло и решили да дойдат на хижата, на сянка, да пият по бира. „Добре дошли“, „Добре заварили“ - поздравихме се и се озовахме на една маса.

Разказваха ни всякакви интересни истории за района. По едно време се чу много силен взрив. Местните казаха, че всеки ден точно в 14:30 ч. взривяват от мината. Казаха, че от там се добивали десетки видове метали, въпреки че официално се добивало само руда и злато. Разказаха ни и за златно находище „Свищи плаз“, как било най-богатото в цяла България, как преди време много руда и злато се добивали от там, но изведнъж попаднали на някакъв смъртоносен газ и прекратили добива, но входът на мината останал свободен. По-късно двама младежи решили да влязат малко по-навътре и след време ги намерили мъртви, задушили се били от газта. Наложило се военните да бетонират входовете. Говореха за мината със страхопочитание, а на нас ни беше много интересно.
Не след дълго и Борката се появи. Нашите пак бяха изпратили много неща. Сирене, 1.5 литра таратор, както и половин торба домати, все едно щяхме да си правим лютеница. Майка ми отново беше омесила питка. През деня Борката се беше срещнал с Фил, който ни изпращаше бутилка хубаво вино. Оказа се, че днес хижарят има рожден ден, почерпи ни с бонбони. Аз реших да дремна за час – два и след това да се включа във веселбата.

В столовата на хижата имаше голяма маса, отрупана с разни неща. Гостите на хижаря бяха пристигнали и вече се бяха настанили. Поканиха ни и нас на тяхната маса. Майка му беше направила доста вкусотии. За нас комеминейците тук беше истински рог на изобилието. Имахме питка, сирене, салата, таратор, кюфтета, кебапчета, някакви пържоли, баница, бонбони...

Наздраве!  

По едно време извадиха акордеона и започнаха да свирят на него. Свързаха микрофона към уредбата и се започна. Един от по-възрастните му приятели започна да обикаля масата и да сипва на всички домашна ракия. Много беше добра. Това го направи няколко пъти. По едно време не можах да му смогна и му казах, че не искам повече, а той като че ли леко се обиди и ми каза „Момче, на 72 години съм, на крака съм ти станал, ракия да ти сипя!“. Нямаше как да му откажа. Утре обаче ни чакаше не малко път и трябваше да се ориентираме към приключване, колкото и да ни беше приятна компанията.

За малко да забравя Дюк. Цяла вечер послушно седеше пред вратата на хижата. Много ми се радваше, когато излизах да изпуша по цигара. Може би, защото всеки път му носех по нещо за хапване.

Всички снимки от деня: тук