Последни приготовления |
Не всички кешове "растат" по дърветата, но този беше горе |
Продължихме по черен път, към вр. Баба. На върха има военно поделение и нямаше как да се качим, не че сме се опитвали. Не след дълго последва и първата ни среща с овчарски кучета. Въпреки, че бяхме на билото, далече от стадото, което пазеха, три овчарски кучета стремглаво се спуснаха към нас. За момент леко се притесних, тъй като те наближаваха доста бързо. Когато наближиха на около 5-6 метра им хвърлих една пиратка, малко пред тях. Гръмна баш, когато бяха над нея. Много се изплашиха, побягнаха с пълна сила. Както се казва, щяха да си изпочупят краката да бягат. Номерът с пиратките действаше безотказно! До края на прехода го приложихме още няколко пъти, всеки път с успех. Овчарските кучета, по билото, били системно оставяни без храна за цяла седмица и затова са озверели от глад. Някои твърдят, че ако им подхвърлиш нещо за ядене и моментално започват да ти се умилкват. Логично, но да знаете – номерът с пиратките е безотказен!
Ето ги Ванката и Краси. Разбира се, Дюк първоначално много им се ядоса. Не допускаше до нас никакви коне, крави, кучета, дори и хора. Много беше стриктен. Побъбрихме си за минутка. Оказа се, че и тяхната крайна цел за деня също е Кашана, тъй че там щяхме да си разказваме повече.
От вр. Мургана до х. Кашана беше предимно спускане.
Избързах напред и не след дълго бях пред хижата.
Иван и Краси отдавна бяха дошли, хапнали, изкъпали се, че даже си бяха легнали да почиват. В хижата беше много прохладно. Взех от любимото ни питие - бира и излязох пред хижата, за да посрещам останалите. Не след дълго се събрахме всички. Пред хижата имаше няколко малки кутренца, които постоянно ни се завираха в краката. Много бяха сладки. На някой не му трябвали и ги оставил на хижаря, да се грижи за тях. Почерпихме се, след което се настанихме. Един по един си взехме душ и се върнахме пред хижата, чакайки Борката да се появи. Междувременно се появиха местни, приятели на хижаря. Бяха ходили за риба, но слънцето ги напекло и решили да дойдат на хижата, на сянка, да пият по бира. „Добре дошли“, „Добре заварили“ - поздравихме се и се озовахме на една маса.
Не след дълго и Борката се появи. Нашите пак бяха изпратили много неща. Сирене, 1.5 литра таратор, както и половин торба домати, все едно щяхме да си правим лютеница. Майка ми отново беше омесила питка. През деня Борката се беше срещнал с Фил, който ни изпращаше бутилка хубаво вино. Оказа се, че днес хижарят има рожден ден, почерпи ни с бонбони. Аз реших да дремна за час – два и след това да се включа във веселбата.
В столовата на хижата имаше голяма маса, отрупана с разни неща. Гостите на хижаря бяха пристигнали и вече се бяха настанили. Поканиха ни и нас на тяхната маса. Майка му беше направила доста вкусотии. За нас комеминейците тук беше истински рог на изобилието. Имахме питка, сирене, салата, таратор, кюфтета, кебапчета, някакви пържоли, баница, бонбони...
Наздраве! |
По едно време извадиха акордеона и започнаха да свирят на него. Свързаха микрофона към уредбата и се започна. Един от по-възрастните му приятели започна да обикаля масата и да сипва на всички домашна ракия. Много беше добра. Това го направи няколко пъти. По едно време не можах да му смогна и му казах, че не искам повече, а той като че ли леко се обиди и ми каза „Момче, на 72 години съм, на крака съм ти станал, ракия да ти сипя!“. Нямаше как да му откажа. Утре обаче ни чакаше не малко път и трябваше да се ориентираме към приключване, колкото и да ни беше приятна компанията.
За малко да забравя Дюк. Цяла вечер послушно седеше пред вратата на хижата. Много ми се радваше, когато излизах да изпуша по цигара. Може би, защото всеки път му носех по нещо за хапване.
За малко да забравя Дюк. Цяла вечер послушно седеше пред вратата на хижата. Много ми се радваше, когато излизах да изпуша по цигара. Може би, защото всеки път му носех по нещо за хапване.
Всички снимки от деня: тук
No comments:
Post a Comment