Е3 - 6. Витиня - Чавдар

Сутринта станахме рано. Събрахме палатките и чувалите и ги преместихме да се изсушават на слънце, че бяха доста мокри от росата. Събрахме и каквото друго бяхме разхвърляли и разпределихме багажа, който трябваше да се носи. Това беше предимно храна, вода и дрехи. Борката нямаше да дойде на х. Чавдар. Последното му идване трябваше да е вдругиден на х. Кашана.

По едно време се зададоха Киров и Ива. Поговорихме си малко и решихме да потеглим, докато слънцето все още не беше напекло. От там до х. Чавдар са около 18 км, като първите 3 са по асфалт.

Лека-полека поехме по пътя, водещ за София и след няколкостотин метра се отбихме в ляво, към с. Горно Камарци. Не след дълго напуснахме асфалта и влязохме в гора. Знаех, че трябва да се движим покрай оградата на дивечовъдното стопанство, но по едно време леко се пообъркахме, докато си приказвахме разни неща. Последва известно лутане и провиране из гъстите храсталаци. С новите ми стари обувки, които Борката донесе, се чувствах много по-добре, но си казах, че на хижата ще се заема сериозно с пришките.

Паметника на Александър II, близнак на този от Шипка

Около 10:30 ч. бяхме на прохода Арабаконак. Седнахме близо до паметника на Александър II и разрязахме останалия ни от снощи пъпеш. Много сочен и вкусен пъпеш. Някой се обади на Фил и той взе да ни разпитва този път накъде върви, наблизо ли е до София и т.н. След няколко минути каза, че за него прехода приключва. Не искал да ни бъде в тежест, но според мен просто това не беше за него и той си го знаеше. Беше попаднал тук едва ли не на шега. Направихме си по една снимка, пожелахме си късмет и се разделихме. Дюк гледаше как Фил се отдалечава и скимтеше, усети, че повече няма да го вижда.

Последен ден с Фил

Ива и Марко отидоха да търсят кеша, изчакахме ги да се върнат и тръгнахме. Първоначално пътеката беше съвсем добра, но по едно време взе да се губи из разни храсталаци и коприви. Минахме и покрай прословутия надъхващ надпис:

"Е3 20 м в ляво през копривите"

И както си е написано, хванахме наляво през копривите. Основното предимство да се тръгне малко след организираните групи е, че вече са отъпкали пътеките. За последните няколко дни от там бяха минали най-малко сто човека и въпреки това на места пътеката трудно се забелязваше. Имаше известно лутане. Някъде по обяд седнахме за кратко близо до Буновската река – малко поточе, със студена вода, което използвах, за да си натопя краката. След поточето имаше още малко пущинаци и излязохме на хубав горски път, който следвахме до самата хижа. По едно време пътят се пресече от друга малка рекичка:

Чавдар се оказа много хубава хижа, закътана в гората. 

Леко встрани от нея има много хубава чешма, където някой беше оставил да се изстудява диня и безалкохолно. Сенчесто и прохладно място. През този ден също беше много топло и малко след като пристигнах на хижата, ми стана лошо. Явно бях слънчасал. Главата ме белеше, бях отпаднал, започнах да треперя и ме ставаше студено, а навън беше над 35 градуса. Хапнах малко, изкъпах се, или по-скоро само се облях предимно със студена вода, взех разни хапчета и си легнах да поспя.

След няколко часа се събудих бях като чисто нов човек. Нямаше и помен от главоболието и т.н. Към 19 ч. слязох от стаята да проверя какво е положението с другите. Всички бяха отвън, на масата. Имаше и две момичета, които си говореха с хижаря на руски. Малко по-късно дойде още една. Оказа се че са украинки, които от няколко месеца пътешествали из разни страни. Не помня точно откъде бяха минали и накъде се бяха запътили, но България им беше петата поред. Учудих се как са попаднали точно там. Оказа се, че х. Чавдар е регистрирана в някакъв световен сайт за хора, пътуващи из целия свят и търсещи безплатно място да отседнат. Може и да не се изразявам много точно, но идеята е, че всеки предоставя дома или хотела си на подобни хора. Та украинките щяха да останат в хижата три дена без да плащат за спането. На нас пък ни взеха по левче за къпането. На х. Ехо пък ни взеха по 2 лв. на човек. Това бяха единствените две хижи по маршрута, където къпането се плаща. За Ехо някакси е разбираемо, там няма вода, а на х. Чавдар вода има колкото искаш.

Трябваше да оправя положението с краката. Извадих аптечката и се започна едно махане на лепенки с кислородна вода, дезинфекциране, шиене на пришки, мазане с кремове и т.н. Това продължи поне час, че и повече. Досадно, но вече беше крайно наложително. Имах около 5-6 пришки, които трябваше да изшия. След като приключих, не си обух чорапи, и оставих краката ми да дишат. На следващия ден не можех да повярвам, колко бързо тези процедури дадоха ефект. Пришките почти бяха хванали кора, стъпвах съвсем нормално, без болка. 

Дюк се запознава с Евгения

Хапнахме бобена чорба, салата и домашна питка. Почерпихме се по някоя бира и си поприказвахме с украинките. Бяха много свежи момичета. Едната знаеше пет езика. Чух се със Стефан, положението му хич не беше розово. Пришка трето поколение се била превърнала в рана и било почти невъзможно да върви, тъй че почиваха и ближеше рани. Не закъсня и поредната среща с комеминейци. Към 9:30 ч. пристигнаха Иван и Краси – колоездачи от Габрово, с които следващите няколко дена често се засичахме. И така, лека-полека стана време отново да се ориентираме към леглото, че и утре път ни чакаше. Вярно, не много но все пак път си е.

Всички снимки от деня: тук