E3 - 9. Планински извори - Ехо

Нямах търпение днешният преход да започне. Очакваха ни страхотни места. Станахме рано, още не се беше разведрило хубаво и се оправихме сравнително бързо. Към 6:10 ч. вече бяхме завързали пружината, на излизане от хижата. Запътихме се към чешмата с петте чучура, където се поизмихме и заредихме водните запаси.

Последен поглед назад, към любимото ми място - района около изоставената хижа Планински извори

Тези красоти нас чакат:

Първият двухилядник за днес беше връх Тетевенска Баба, последван от Булваная. Страхотни гледки към Антонския превал. Безименният връх го подсякохме, а Братаница си я качихме и след това се спуснахме към т. нар. „Старопланинско конче“. Красота, няма как да се опише, за това няма и да се пробвам…

Аз лично минах по целия ръб на кончето. Нищо общо с това в Пирин, но пък е красиво. Гледка на север:

И гледка на юг:

Направихме си обедна почивка, преди изкачването на връх Вежен. Оставаха ни последни 250 м. положителна денивелация и изкачването за днешния ден на практика почти приключва. Следва дълго спускане чак до х. Ехо. Хапнахме и на хоризонта отново се появиха двамата колоездачи – Ванката и Краси. Дюк вече не ги закача.

Побъбрихме си малко, почерпиха ни сирене и сладко. Разказаха ни, че слизането до х. Момина поляна хич не било приятно, съответно и качването тази сутрин също. Безсмисленото качване ги беше изморило. Тогава не казах нищо, но това което си мислех е „колко е хубаво човек да е подготвен“. Всичко това, което разказаха, ми беше пределно ясно, че ще е така. Към днешна дата продължавам да считам, че решението ми да останем да спим на х. Планински извори, вместо да слизаме до х. Момина поляна беше стратегически най-правилното. Освен че ни спести време и усилия, миналата вечер беше прекрасна, като цяло, въпреки липсата на някои неща. Малко се хората, които имат щастието да преживеят това.

С лека крачка потеглихме към Вежен. Като ги гледах как бутат тези колелета, с целия този багаж се замислих колко трудно е на места да правиш Ком-Емине с колело. Говорихме си за това-онова и неусетно стигнахме чешмата под Вежен.  

Отново студена и хубава вода. Любопитните коне веднага тръгнаха към раниците, които бяхме оставили близо до чешмата. Разгонихме ги. Дюк имаше да им връща от вчера и се включи много активно. Напичаше здраво и отново прибегнахме към номера, с мокренето на шапката. Както се казва „гениалните неща са прости“. Докато се катерехме срещнахме работници, които боядисваха коловата маркировка, както и една групичка туристи, запътили се съм х. Бенковски. До върха оставаше съвсем малко. Самият той се оказа нищо особено, тип Ботев.

Направихме малко снимки и Ванката и Краси яхнаха колелата. Следваше предимно спускане, което те отдавна чакаха. Казахме им да предадат на хижарите в х. Ехо, че и ние смятаме да нощуваме там и се разделихме. Всъщност обмисляхме варианта, ако понапреднем във времето да подминем х. Ехо и да нощуваме на х. Козя стена, тъй като на мен лично х. Ехо не ми е сред любимите, въпреки че е на страхотно място. Това обаче щяхме да го решим след няколко часа, когато понаближим. Сега ни чакаше доста слизане.

В далечината, в ляво - връх Юмрука

Не може да се каже, че изкачването ми е силна част, но виж спускането, било то и по много стръмен терен, вече ми е специалитет. Не се уморявам и мога да го правя много дълго. Проблемът на дългото спускане е, че се развива висока температура в областта на ходилата, което спомага появата на пришки. Напреднах малко и след известно време реших да изчакам останалите, на мястото, където почивахме и зимата, когато изкачвахме връх Каменица от х. Ехо.

Дръж се Дюк, малко остана!

Тук Ива разбра, че Стефан и Мариана са останали и тази вечер на х. Ехо. Много хубаво, че ще се видим с тях, т.е. варианта за спане на Козя стена отпадна. До хижата оставаше около час ходене, като на Ветровити преслап се разделяме. Марко ще изкачва връх Юмрука, в търсене на геокеша, който поставих при зимното ми идване, а останалите ще подсичаме от запад.

Х. Ехо

Подсичането на Юмрука си е постоянно слизане и изкачване, противно на това, което очаквах, а именно – почти равна пътечка. Времето взе да се влошава леко, взе да прикапва. Аз почти бях пред хижата, другите бяха назад, но най-притеснително беше, че Марко бе горе на върха. На входа на хижата седеше Ванката. Краси си почиваше. Взех си една бира и седнах отпред. Не след дълго всички се събрахме. Видях се и с Марианчето, Стефан и той отмаряше. След малко заваля. Марко се появи баш навреме, дъждът го хвана само за няколко минути. Последва суграшица. Валя, валя, пък спря. Изкъпахме се един по един, за което ни таксуваха по 2 лв. на човек. Нямало било вода, суша голяма. Спомням си как хижарката пусна водата на конете да пият от коритото и изчезна. Конете се напиха, а вода продължи да си тече в тая суша... Междувременно докато се къпел Марко му спрели водата...

Хижарят, хижарката и техен приятел седяха на една маса пред хижата и бяха пуснали някаква чалга. Пиели пред хижата от обяд. Единият ни попита „слушате ли такава музика?“, след което без да изчака отговор, сам си отговори „и да не слушате, нямате избор!“. Казахме, че правим Ком-Емине и попитахме за храна, без да сме имали каквито и да е претенции. Хижарката много се сопна, че сега ще трябва да се занимава с нас. Били останали само кебапчета, а и не й се искаше да ги изпече. Писнало й било от комеминейци, не сме си носели и хляб и т.н. Чувствахме се като натрапници. Отношението й към нас беше крайно обидно. По-нагла и невъзпитана хижарка не съм срещал никога! Докато тя е там, няма да стъпя на х. Ехо.

Появи се и Стефан. Започнахме да си разказваме кой, къде, какво, защо и така цяла вечер. Междувременно доядохме зелевата салата на Стефан и Мариана, защото за нас нямаше. Нямаше и пилешки пържоли, нищо. Няма значение, ние все пак правим Ком-Емине и сме свикнали на недоимък. Тази вечер ще изкараме някакси, утре Дидо щеше да дойде на Беклемето и да ни донесе разни неща.

Много ни беше драго да си говорим със Стефан и Мариана. От дума на дума, времето летеше и отново стана време за лягане.

Всички снимки от деня: тук