E3 - 3. Лакатник - Тръстеная

Планът за днешния ден беше да стигнем само до х. Тръстеная, което от Лакатник е малко над 10 км, с около 800 м. положителна денивелация. Това беше един от най-кратките ни преходи, но и ние за никъде не бързахме. Все пак трябваше да минем колкото се може повече разстояние, докато слънцето е по-слабо. Станахме в 6 ч., тръгнахме час и нещо след това. Събрахме всичко в колата и с леки раници потеглихме към мостчето над р. Искър. Борката го оставихме да си спи в т. нар. от мен „VIP ложа“:

Мостчето ни отведе на жп гара Лакатник и както се казва „след тоя баир повече равно няма“, в случая след бариерата. Изкачвахме се над селото под зоркия поглед на величествените Лакатнишки скали.

Излязохме на едни ливади, после влязохме в гора, след което се озовахме на асфалтовия път, водещ за с. Лакатник.

По едно време стигнахме чешма, където направихме кратка почивка. Не след дълго стигнахме и центъра на селото. Пред магазина имаше няколко възрастни, които ни гледаха леко учудени, но много добре знаеха какво правим. Знаех, че следващото магазинче, от което може да се купят някакви провизии е чак на Шипка, но ние имахме предостатъчно от всичко. Колата ми беше пълна с какво ли не.

След селото отново следват поляни, гора и така някакси неусетно отново бяхме пообъркали пътя. Бързо се оправихме и излязохме на идеален чакълест път, по който Борката трябваше да дойде.

Бяхме съвсем близо до хижата и реших да звънна на Борката. Току-що бил станал и хапвал шкембе чорба. Около 12:15 ч. с Марко бяхме пред входа на х. Тръстеная.

Камен и Фил се бяха позагубили стотина метра преди хижата и позакъсняха малко, но не след дълго се появиха.

Пред хижата има огромна малинова плантация. Сега беше сезона на малините и течеше усилена работа по събирането им. Имаше десетки цигани, които беряха малини. Пред хижата имаше разпънати и няколко военни палатки, в които те си бяха направили нещо като бежански лагер. Почти цялата хижа също беше окупирана от тях.

Предишната вечер там бяха спали Стефан и жена му Мариана. Оказа се, че те са приятели с дъщерята на хижарите, които заварихме пред самата хижа. Дъщеря им също беше там, всъщност първо с нея се заговорихме. Казах й, че сме приятели на Стефан, което май беше ключово за оставането ни в хижата. В сезона на малините имат прекалено много работа и не им се занимава много с туристи. Както и да е, настаниха ни, дадоха ни и пиле с ориз, както и бира. Готвеха много вкусно и ни се стори доста евтино. Тук бирата струваше 1.20 лв. и ти я даваха студена. В никоя друга хижа нямаше бира на такава цена, да не говорим че имаше и случай дето ни цакаха с топла бира... Изкъпахме се. Беше едва обяд и ни предстоеше цял следобед свободно време. Днешният ден трябваше да е последният ни лежерен. От утре ни чакаха по-сериозни преходи.

Изчакахме Борката. Всички вече се бяхме изкъпали и си бяхме изпрали дрехите. Пихме по някоя и друга бира и решехме да отидем да разгледаме намиращата се в близост биоферма „Чемерник“. Знаех, че пред фермата има няколко лоши овчарски кучета и за това оставихме Дюк, вързан пред хижата. Подготвихме си пиратки и тръгнахме през малиновата плантация. Стигнахме до езеро Чемерника, а малко след това и самата биоферма. Кучета наистина имаше, не малки, но вързани. Поканиха ни да разгледаме и да дегустираме продуктите им. Много бяха вкусни. Купих известно количество сирене и кашкавал за нашите, които им изпратих по Борката, заедно с 5 кг. малини.

Хубаво е да спомена, че там може да бъдете подслонени и нахранени, в случай че в Тръстеная няма места. Не след дълго се върнахме в хижата. Дюк ни беше леко сърдит, но определено ни се зарадва. Разпускахме под шарената сянка, поговорихме си, пихме по бира и така до вечерта, когато си направихме богата трапеза. Имахме какво ли не, за ядене и пиене. Легнахме си да спим. Утре щяхме да спим на чешма Мечулица и нямаше да се видим с Борката. Живот и здраве, щяхме да се видим на Витиня, вдругиден.

Всички снимки от деня: тук

GPS трак: тук